Радост и успокоение за напусналите

От половин година се боря с фирма, нанесла се в нарушение на законите в кооперацията ни.
Усетих, че нещата се закучват и започнах да търся адвокат. Адвокатите се делят на две групи.
Едните казват:
- Ама защо да ви взимам пари? Мното е просто. Прочетете си закона, и го следвайте. Не, не, хубаво си го прочетете, то там си пише какво да направите. Пишете жалби до общината и тя идва и маха фирмата.
Другите казват:
- Ама защо да ви взимам пари? Нищо не може да се направи. Не, не! Нито община, нито ДНСК, нито МВР... Нищо не може да се направи, само ще си дадете парите.

И така, вчера с връзки се добрах до шеф в общината, който с връзки да направи така, че кристално написания текст в закона да се спази. Много снажен, представителен мъж на средна възраст, добронамерен, но назидателен. Шефски кабинет. Не знам защо пълен с купчини вестник, печатан на хартия с цвят "пепел от рози" и списания "9 месеца".
Какво разбрах от срещата с него:

1. Законите не го интересуват, защото ние живеем в България.
2. Да не би да очаквам, че някой в тази община за 300 лв заплата ще седне и да работи. Той самият се надява днес повече никой да не го безпокои, пък не дай си боже някой лист да му се появи на бюрото. (Подчертавам, че изобщо не е ставало дума за допълнително финансово стимулиране и компенсиране на ниските заплати от моя страна)
3. Жалбите ми не са написани добре, основно защото ги няма ЕГН-тата на нарушителите (всъщност, единствената ми полза от това посещение може да се окаже, че разбрах начина да се сдобия с тези ЕГН-та).
4. Отговорите на юристите на общината също са написани зле и аз, ако искам, мога да ги съдя. Хич не било политически правилно това от тяхна страна, да пишат такива витиевати отговори. Щял да им обърне внимание, че много си личало, как не им се работи. И да ги попита как да стане така, че другия път да се жалвам по-правилно. (От тук може да излезе втора полза).
5. Аз като съм си купувала апартамент, съм знаела, че това е жилищно-етажна собственост и там живеят много хора и всеки си прави каквото си иска.
6. В тази държава единствено съдът работел както трябва. Винаги, когато имало пропуски в общинските актове, той им ги отменял.
7. Няма никакво доказателство, че това на етажа ни е фирма. Нищо не мога да направя, докато аз лично не докажа, че това е фирма. Да, влезли са от общината на проверка, да, вътре имало разни папки и бюра, ама това не било никакво доказателство (твърдението е на влезлите на проверка). Трябвало да ПРОНИКНА лично или чрез подставено лице в офиса и да се сдобия с фискален бон, на който да е изписан точно нашия адрес като адрес на фирмата. Иначе това не е фирма.
8. Пак ще се чуем в края на месеца, за да разбера как всеки ден да пускам юридически издържана жалба за нарушаване на обществения ред и общината да ги глобява, пък те да обжалват в съда, пък съдът да даде заповед за влизане в офиса и така да се докаже, че това е офис (това малко не ми се връзва със седма точка).
9. Твърдя, че чух точно това и нищо друго.

И така, към всички, напуснали БГ: четете и не съжалявайте. Написах този пост, за да ви успокоя, ако нещо като носталгия се е промъкнало у вас. Няма място за такива сантименти. Казвам ви го като човек, който 15 години се бори за промени в образованието, предаде се поради физическа немощ и се посвети на четенето на Закона за устройство на територията и Закона за управление на етажната собственост. Прочее, няма такива закони.

Непрекъснато ми се иска...

* * *

Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости,
да обсъждам единствено умни неща,
но второ, че няма кой да ме слуша и
първо, че всичко май казали Платон и Кант.

Обаче не мога да млъкна от технологии -
такива адски блага ни натресоха,
че няма измъкване и денонощно
коментираме, чатим и есемесваме.

Трябва да бълваме с тонове думите –
само чрез тях съществуваме в новия социум.
Приведени скулиозно над клавиатурите
произвеждаме ли произвеждаме постинги.

Едно повсеместно себеизразяване -
толкова много телевизии и радиостанции!
Ровим ли ровим – дано нещо изкараме.
Лавинообразно себеизпразване.

До шушка ошушкахме чара на звуците,
източихме досами дъното смисъла.
Защо ми се струва, че ще оставим на внуците
един планетарен генератор на писъци...

Позитивен пост - 3 (Белоградчик)

http://kolchakova.blog.bg/turizam/2011/05/17/pozitiven-post-3-belogradchik.748904

наистина важното

Тия дни медиите ни засипват с подробни репортажи за мерките, които взима МОМН за да предотврати изтичането на информация за матурата по български език и литература. Хипер-програма за генериране на теста, дванайсет милиона въпроса, комисии, кодове, шифри, камери, начини за неутрализиране на средства за подсказване (показват се събрани на куп джиесеми и иззети микро-микрофончета)... Тази информация се снася на фона на кадри от предишни матури, кадето по лицата на учениците следва да прочетем, че за тях Ал Кайда с всичките й Ладеновци и Зуахирита е едното нищо пред възможностите на българския ученик да разбие системите и да препише на изпита. И така, пред охранителни камери и зорки погледи, като в един Алкатрас, учениците сядат да пишат есе (!) по Далчев. Колко предразполагащо! Колко истинско! И колко са доволни МОМНчовците, че са пресекли намеренията на младите престъпници. Бравус! Със сигурност някъде може да се намери и колко пари ни струва тази спасителна за българското образование акция. Да ги бяхте дали тези пари за образование! Да си бяхте хвърлили усилията и софтуера за (с извинение за израза) реформи в образованието. И сега да ви открехна: масата от тези ученици са преписвали дванайсет години. Масата от тези ученици дванайсет години са се споразумявали с учителите - никой никого не закача и всички вървят напред, едните - към следващия клас, другите - към следващата заплата. И сега оценките ще се нагласяват според резултатите. Пак всички да са доволни. "Бег на месте опрщепримиря-ю-щий!"

И като капак - по КАНАЛ 1 ми се появяват Марта Вачкова и Джеки Стоев за да оповестят гордо, че нито са чели "Косачи", нито "Дядо Йоцо гледа", още по-малко пък Пенчо Славейков ("пейзажната лирика ми е смърт!"), ама на, пак са станали важни хора. И да завършат появата си с репликата (подкрепена от щастливата водеща), че, мили деца, "в живота има много-много по-важни неща". Само не остана време да ни ги посочат. Така и така никой няма идея за българщина и духовност, поне да има идея от наистина важното.

Позитивен пост - 2 (в Кюстендилско)

http://kolchakova.blog.bg/turizam/2011/05/16/.748022

Позитивизъм

http://kolchakova.blog.bg/turizam/2011/05/16/.747949

Притеснения

Дали пък няма да ни приседне
от толкоз бетон с изолации?
Дали пък няма да се изприщим
от подови отопления?
Да изгубят мъжете потентност
от лимузини и грации?
Да ни се напукат петичките
от мултимедийни приложения?

Ай-фоните, ай-подите и блу берито -
всичко ни е в тъч-скрийнове,
във версачета сме се барнали,
климатици сме си провесили,
въобще даже и не вечеряме
ако нямаме синьо сирене,
а пък лятото разтоварваме
по Бермуди и Сулавесита.

Ами като се изтипосаме
до един все на първа линия
и на всеки са двеста квадратите -
кеф ти в Дюните, кеф ти в Редута,
да не вземе да стане най-лошото,
да се разтури тая идилия:
една сутрин да се окаже, че
няма друго какво да си купим.