Непрекъснато ми се иска...

* * *

Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости,
да обсъждам единствено умни неща,
но второ, че няма кой да ме слуша и
първо, че всичко май казали Платон и Кант.

Обаче не мога да млъкна от технологии -
такива адски блага ни натресоха,
че няма измъкване и денонощно
коментираме, чатим и есемесваме.

Трябва да бълваме с тонове думите –
само чрез тях съществуваме в новия социум.
Приведени скулиозно над клавиатурите
произвеждаме ли произвеждаме постинги.

Едно повсеместно себеизразяване -
толкова много телевизии и радиостанции!
Ровим ли ровим – дано нещо изкараме.
Лавинообразно себеизпразване.

До шушка ошушкахме чара на звуците,
източихме досами дъното смисъла.
Защо ми се струва, че ще оставим на внуците
един планетарен генератор на писъци...