Осман І между Крали Марко и Терминатор 1

Обичам да чета турски автори. Особено, когато действието се развива в Истанбул (а, впрочем, странно, никак не ме влече да ходя там). Обичам описанията на града, на ароматите, обичам бавното, яваш-яваш общуване, вниманието към събеседника, уважението към по-възрастния, онова „батко“, онова „да ти е сладко“... Е, после може единият по най-първичен начин да разпори корема на другия, но иначе за какво да се пишат книги, ако няма екшън? Интересно ми е също така да намирам доказателства, че „особеностите“ на държавното ни устройство са същите, като тамошните (а не са привнесени след освобождението от Русия). Това последното е феноменално описано в романа на Митхат Джемал Кунтай „Три Истанбула“ (1938 г.). Все се канех да напиша за него, но така и не се организирах. Обаче го препоръчвам горещо. А сега за последното ми „турско“ четиво, което подхванах, с надеждата да науча нещо за възникването на Османската империя. И не се излъгах. Поне не много... Или не съвсем... При разговор с една книжарка, тя уточни книгата така: „А, онази любовната ли?“. Е, ако я презентира по този начин, по който, впрочем, и корицата,

ще създаде много разочарования. Любов в романа има толкова, колкото в „Терминатор 1“,добре,може би малко повече, но пак няма да се събере на повече от една страница: като малък Осман Я видял и се влюбил, после пак Я видял веднъж, и после баща Й директно му заяви, че ще се женят. И се ожениха. Това всичкото – между изключително подробни описания на правенето на лък и на видовете лъкове, оцеляване в горите,висене на ръждиви куки, запити в бута му, битки, в които никакви рани, счупени ребра, крака не могат да попречат на терминатора Осман да побеждава – сам и с шепа верни другари. Племето му, състоящо се от десетина юрти, било толкова притеснявано данъчно от византийци и монголи, че се раздразнило и решило да приключи с мъките, като завземе половината Европа. Което, вероятно ще видим следващите томове. Ако си ги купим. Ето няколко весели мостри за тези, които още не са се определили. Какво, мислите, правят, двамата бойци-богатири, докато водят следния диалог:

Седят на маса? Седят в каруца? Яздят редом кон по прашния анадолски път? НЕ!

Тичат те с все сили, а на "200-300 метра отзад" ги гонят РИЦАРИ НА КОНЕ И С РОТВАЙЛЕРИ. Нищо. Имат време да похортуват. И да приложат план за заблуждаване на преследвачите. Идеята им идва, когато виждат край пътя катерица.

Някой някога ловил ли е катерица? А връзвал ли е за нея нещо, кавото и да е, дори не ръкав, откъснат от дрехата на другаря му? И за колко време успя да го направи: хващането - късането - връзването? Нали не сме забравили, че рицарите препускат на коне и са на 200-300 метра в началото да упражнението с катерицата. Ротвайлерите - и те. Впрочем, не препоръчвам на интересуващите се от породата, да черпят информация от тук. Втора загадка. С какво се занимава мъжът, чиито действия са описани по-долу?

Лежи на поляна и крои планове да победи врага? Лежи на поляна и крои планове да завземе престола, ако може така да се нарече юртата на владетеля на бейлика. Ми не. Участва в пехливански борби, намазан е с олио и лежи под двестакилограмовия си съперник. Освен преобладаващия екшън, абсолютно идентичен с този от холивудските продукции и описан до най-малките подробности, можем да срещнем и цели страници мъдрост:

Звучи общочовешко. Само че това е един от малкото случаи, когато пише "цивилизация" и "човек на думата", а не "мюсюлманин" и пише "варвавство", а не "рицари" и "християни". С описанието на лицемерното разминаване между рицарските идеали и походи мога да се съглася без други забележки, освен тази, че се среща доста начесто в книгата. Нещо обаче ме кара да се съмнявам в съвършената кристална нравствена чистота на исляма. Не знам защо. Та така. Осман, който в този том още не е станал Първи, ми се вижда нещо средно между Крали Марко, Шварценегер и някакъв много кофти вариант на Джеки Чан. Не смея да включа в аналогиите Чък Норис, по разбираеми причини.