вторник, 26 април 2011 г.

Няма Великден за Лора Крумова!

Неделя беше Великден. Христос воскресе!
Навръх Великден се оказах в една стая с включен телевизор. А на телевизора Лора Крумова. Щастлива да ни представи една фолкпевачка, еволюирала до адвокатка. Певачката била много известна през деветдесетте, разбрахме. Уведоми ни матроноподобната жена, че пяла на всякакви мутри и мафиотски босове и че количествата пари, които изкарвала на вечер, после не можела да ги преброи. Как се радваше Лора Крумова на щастието й. Десет минути слушахме изречения, наситени с "пари", "печелене" и "броене" и гледахме щастливи усмивки. После пак щастливи усмивки, защото тия мутри, дето им била пяла, и станали и клиенти на новоизлюпената адвокатка. Как да не пърха от умиление човек.
Адски вървежен репортаж! Просто Крумова изби рибата!
А беше Великден. И ми се въртяха едни старомодни, изкопаеми, жалки и смешни мисли, като от някакво вкаменено минало:
Крумова, ти нарочно ли легитимираш една безнравствена жена? Съзнаваш ли, че казваш на безбройните немислещи зрители на предаването си: няма нищо лошо в това да пееш на убийци и престъпници, завладели държавата ни, превърнали живота ни в ад, да ти тъпчат в сутиена кървави пари, които ти дори да не можеш да преброиш (те много хора не могат - защото ги нямат, откраднати са им), после да еволюираш до адвокатка и да защитаваш същите тези изроди, сто процента добре да ги защитаваш, като знаем и съдилищата ни какви са. Да ми се хилите от екрана навръх Великден такива едни щастливи, успели и по никакъв начин ненаказани за пълната липса на представи за добро и зло в себе си.
Сега моето любимо изкопаемо ще изплува от дълбините на вселената и ще рече, че милион пъти ми е казвало да не гледам телевизия. Аз пък ще му река, че в чужда къща не мога да кажа: "Изгасете телевизора", първо. И второ - от това, че аз няма да ги гледам, тези изродщини не спират да съществуват. За съжаление и потрес.

Христос воскресе, прочее!

Хем знам, че ме лъжеш, и пак ми е хубаво.

* * *

Хем знам, че ме лъжеш, и пак ми е хубаво.

Мисля, че още и ти сам си вярваш.

После ще хукнеш след някоя не непременно загубена,

но осемнайсетгодишна и весела – да купонясваш.



Споко, човеко, отглеждала съм котараци,

та няма да ми е баш за пръв път.

Природозаконно е като се уплашиш,

да поискаш да бъдеш млад, млад, чак безсмъртен.



Пък аз, каквато съм умислено-скучна,

ще взема навярно да отглеждам цветя навън.

Те цъфтят и умират без да се тръшкат,

че имало смърт и тя ги засягала.

сряда, 13 април 2011 г.

Лято

Цяла една вечност мина, пък теб още няма те!
А февруари изглежда изобщо не смята да тръгва!
Чакам те! Чакам те! Чакам те! Чакам те!
Хайде, предвестници разни! Поне един щъркел!

Чакам те още от първия ден на септември теб,
сляпа за „златната есен” и „есенни пъстри магии”.
Цялата „бяла и пухкава приказка” късам си нервите –
киша, боклуци, тъмница и студ, теснотия!

Тениски още декември съм си накупила
и се поддържам в душевна изкуствена кома:
да не боли, че се влачат и мотат минутите.
Аз не живея, аз бъхтя и чакам да дойдеш.

Хайде най-после по-бързичко горе капчуците
да засияват в оловно-кристално и сребърно,
на ксилофони и всякакви други перкусии
да си изсвирват каквото там смятат, че редно е.

Искам да спра да катеря омърляни ледени струпеи
и по оголените, по изронените тротоари
джанки да почват да сипят от рошави куполи
перли седефени, а вятърът да ги търкаля.

Освободена от парно, юргани и снегопочистване,
тонове зимни парцали в джендема да пратя
и като мечка на бързея, в най-най-най бистрото
в слънце и в сенки да плискам и да се премятам.

Само че щом във зеления космос на вишните
почнат прозрачно-червени планети да плават,
болка отчаяна право в сърцето пронизва ме -
щом си дошло, значи скоро е ред за раздяла.

В юли и август примряла от ужас се вкопчвам, но
дните изтичат край мен и отново оставам
ненадокосвана, ненапогалена и ненатоплена,
и неспособна за миг дори да се зарадвам..

Ясно разбирам как тъпо прецаквам живота си,
но съм безсилна и колкото да се заричам,
пак девет месеца в чакане се ядосвам и
после три месеца болна лежа, че изтичаш.

Подбалканстване 5 - Дворове

http://kolchakova.blog.bg/turizam/2011/04/12/podbalkanstvane-5-dvorove.727727

Подбалканстване 4 - Радости и мъки в Копривщица

http://kolchakova.blog.bg/turizam/2011/04/12/podbalkanstvane-4-radosti-i-myki-v-koprivshtica.727619

Подбалканстване 3 - Ден на камъните (Старосел)

http://kolchakova.blog.bg/turizam/2011/04/08/podbalkanstvane-3-den-na-kamynite-starosel.725562

Подбалканстване 2 - Монументи и майки

http://kolchakova.blog.bg/turizam/2011/04/07/podbalkanstvane-2-monumenti-i-maiki.724826

Подбалканстване 1 - Mисли, породени от тавани

http://kolchakova.blog.bg/turizam/2011/04/06/podbalkanstvane-1-misli-porodeni-ot-tavani.723856

Тъй като в блог.бг не можете да оставяте коментари, оставяйте ги тук.