Радост и успокоение за напусналите

От половин година се боря с фирма, нанесла се в нарушение на законите в кооперацията ни.
Усетих, че нещата се закучват и започнах да търся адвокат. Адвокатите се делят на две групи.
Едните казват:
- Ама защо да ви взимам пари? Мното е просто. Прочетете си закона, и го следвайте. Не, не, хубаво си го прочетете, то там си пише какво да направите. Пишете жалби до общината и тя идва и маха фирмата.
Другите казват:
- Ама защо да ви взимам пари? Нищо не може да се направи. Не, не! Нито община, нито ДНСК, нито МВР... Нищо не може да се направи, само ще си дадете парите.

И така, вчера с връзки се добрах до шеф в общината, който с връзки да направи така, че кристално написания текст в закона да се спази. Много снажен, представителен мъж на средна възраст, добронамерен, но назидателен. Шефски кабинет. Не знам защо пълен с купчини вестник, печатан на хартия с цвят "пепел от рози" и списания "9 месеца".
Какво разбрах от срещата с него:

1. Законите не го интересуват, защото ние живеем в България.
2. Да не би да очаквам, че някой в тази община за 300 лв заплата ще седне и да работи. Той самият се надява днес повече никой да не го безпокои, пък не дай си боже някой лист да му се появи на бюрото. (Подчертавам, че изобщо не е ставало дума за допълнително финансово стимулиране и компенсиране на ниските заплати от моя страна)
3. Жалбите ми не са написани добре, основно защото ги няма ЕГН-тата на нарушителите (всъщност, единствената ми полза от това посещение може да се окаже, че разбрах начина да се сдобия с тези ЕГН-та).
4. Отговорите на юристите на общината също са написани зле и аз, ако искам, мога да ги съдя. Хич не било политически правилно това от тяхна страна, да пишат такива витиевати отговори. Щял да им обърне внимание, че много си личало, как не им се работи. И да ги попита как да стане така, че другия път да се жалвам по-правилно. (От тук може да излезе втора полза).
5. Аз като съм си купувала апартамент, съм знаела, че това е жилищно-етажна собственост и там живеят много хора и всеки си прави каквото си иска.
6. В тази държава единствено съдът работел както трябва. Винаги, когато имало пропуски в общинските актове, той им ги отменял.
7. Няма никакво доказателство, че това на етажа ни е фирма. Нищо не мога да направя, докато аз лично не докажа, че това е фирма. Да, влезли са от общината на проверка, да, вътре имало разни папки и бюра, ама това не било никакво доказателство (твърдението е на влезлите на проверка). Трябвало да ПРОНИКНА лично или чрез подставено лице в офиса и да се сдобия с фискален бон, на който да е изписан точно нашия адрес като адрес на фирмата. Иначе това не е фирма.
8. Пак ще се чуем в края на месеца, за да разбера как всеки ден да пускам юридически издържана жалба за нарушаване на обществения ред и общината да ги глобява, пък те да обжалват в съда, пък съдът да даде заповед за влизане в офиса и така да се докаже, че това е офис (това малко не ми се връзва със седма точка).
9. Твърдя, че чух точно това и нищо друго.

И така, към всички, напуснали БГ: четете и не съжалявайте. Написах този пост, за да ви успокоя, ако нещо като носталгия се е промъкнало у вас. Няма място за такива сантименти. Казвам ви го като човек, който 15 години се бори за промени в образованието, предаде се поради физическа немощ и се посвети на четенето на Закона за устройство на територията и Закона за управление на етажната собственост. Прочее, няма такива закони.