вторник, 17 май 2011 г.

наистина важното

Тия дни медиите ни засипват с подробни репортажи за мерките, които взима МОМН за да предотврати изтичането на информация за матурата по български език и литература. Хипер-програма за генериране на теста, дванайсет милиона въпроса, комисии, кодове, шифри, камери, начини за неутрализиране на средства за подсказване (показват се събрани на куп джиесеми и иззети микро-микрофончета)... Тази информация се снася на фона на кадри от предишни матури, кадето по лицата на учениците следва да прочетем, че за тях Ал Кайда с всичките й Ладеновци и Зуахирита е едното нищо пред възможностите на българския ученик да разбие системите и да препише на изпита. И така, пред охранителни камери и зорки погледи, като в един Алкатрас, учениците сядат да пишат есе (!) по Далчев. Колко предразполагащо! Колко истинско! И колко са доволни МОМНчовците, че са пресекли намеренията на младите престъпници. Бравус! Със сигурност някъде може да се намери и колко пари ни струва тази спасителна за българското образование акция. Да ги бяхте дали тези пари за образование! Да си бяхте хвърлили усилията и софтуера за (с извинение за израза) реформи в образованието. И сега да ви открехна: масата от тези ученици са преписвали дванайсет години. Масата от тези ученици дванайсет години са се споразумявали с учителите - никой никого не закача и всички вървят напред, едните - към следващия клас, другите - към следващата заплата. И сега оценките ще се нагласяват според резултатите. Пак всички да са доволни. "Бег на месте опрщепримиря-ю-щий!"

И като капак - по КАНАЛ 1 ми се появяват Марта Вачкова и Джеки Стоев за да оповестят гордо, че нито са чели "Косачи", нито "Дядо Йоцо гледа", още по-малко пък Пенчо Славейков ("пейзажната лирика ми е смърт!"), ама на, пак са станали важни хора. И да завършат появата си с репликата (подкрепена от щастливата водеща), че, мили деца, "в живота има много-много по-важни неща". Само не остана време да ни ги посочат. Така и така никой няма идея за българщина и духовност, поне да има идея от наистина важното.

Няма коментари:

Публикуване на коментар