* * *
Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости,
да обсъждам единствено умни неща,
но второ, че няма кой да ме слуша и
първо, че всичко май казали Платон и Кант.
Обаче не мога да млъкна от технологии -
такива адски блага ни натресоха,
че няма измъкване и денонощно
коментираме, чатим и есемесваме.
Трябва да бълваме с тонове думите –
само чрез тях съществуваме в новия социум.
Приведени скулиозно над клавиатурите
произвеждаме ли произвеждаме постинги.
Едно повсеместно себеизразяване -
толкова много телевизии и радиостанции!
Ровим ли ровим – дано нещо изкараме.
Лавинообразно себеизпразване.
До шушка ошушкахме чара на звуците,
източихме досами дъното смисъла.
Защо ми се струва, че ще оставим на внуците
един планетарен генератор на писъци...
петък, 10 юни 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ето точно по тази причина нямам обществено-актуален блог.
ОтговорИзтриване