понеделник, 8 май 2017 г.

За приличието на неприличните

Преди няколко дена написах във фейсбук страницата „Какво чета“следното мнение за книгата на Гарст Грийнуел „Каквото ти принадлежи“:
Книгите, които си купувам, обикновено са ми препоръчани по някакъв начин (например от "Библиотеката" на БНТ). Колебаех се дали да ви споделя мнението си за "Каквото ти принадлежи", защото изобщо не съм от хората, които биха промотирали по какъвто и да било начин хомосексуализма. Крайно съм гнуслива и няма да подкрепям с цитати мнението си, че изключително високите оценки, които романът е получил от реномирани издания като „Ню Йоркър“, „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“ и номинацията му за американската Националната награда за литература за мен не са безспорни. Ще отдам на преводаческа концепция факта, че в прочувствени или просто информативни сцени вместо с "член" текстът обилно е поръсен с "к*р" и "х*й". Обаче цялото технически подробно описание на междумъжките занимания ми се струва с нищо незащитимо. Споменавам книгата, защото, ако човек преодолее първите две части, в третата ще се сблъска с уникалното описание на типаж, какъвто пази боже да срещнеш в реалния живот (от това Бог не ме е опазил, та го знам отлично) - безсрамен като маймуна, с онова съчетание на безсрамност и беззлобност, което те кара безсилно да гледаш как ти съсипва живота. Така че - по-скоро да, струва си книгата да се прочете. Образът на Митко наистина е принос в галерията на художествените образи. А могат да се срещнат и подобни на афоризми, макар и не толкова ясни, изказвания.
Това беше постът Мислех, че съм казала ясно следните неща: 1. Книгата по-скоро трябва да се прочете. В нея има образ, който бих определила дори като принос описанието на определени безнравствени типажи. 2. В книгата по някакъв начин се засяга темата за хомосексуализма, но аз не заради това пиша за нея, защото сексуалните отклонения не само че не са в обхвата на вниманието ми, но и не смятам, че трябва да ги вкарвам в нечий друг такъв. 3. В книгата има места, които определям като гнусни. И мисля, че онези, които се канят да дадат 17 лв. за книгата, трябва да го знаят, защото не го пише на задната корица. 4. Използването на „кур“ и „хуй“ в текста може да се дължи или на авторско решение (но не съм виждала оригинала, за да го потвърдя) или на решение на преводача. И в двата случая смятам (а и речникът го смята), че думите „кур“ и „хуй“ имат вулгарна окраска и за мен остава необяснимо използването им в неутрален или дори предполагаемо нежен контекст. Художествено незащитима намирам и подробността, с която се описват въпросните хуйове, курове и действията с тях. Това е цитат от стр. 111, с който подкрепям точки 3. и 4.
5. Предвид на точки 3 и 4 съм на мнение, че книгата, макар и любопитна като явление, все пак не заслужава суперлативите на реномирани издания и номинации за подобни награди. И пак повтарям: по-скоро трябва да се прочете. С цел разширяване на литературната грамотност. Това си е мое мнение, не съм го вкарала в парламента, не съм изкарала войската да го налага на беззащитното население. Обаче бях залята от нападки, че съм: 1.Хомофобка 2.Доказателство, че сме глупава нация 3.Консервативна 4.Морално застаряла 5.Извадена от нафталина Ако сега кажа, че нападките идват само от мъже, ще изляза и феминистка, но да, факт е. Мъже, „изчели и попили книгата като гъби“, мъже, смятащи че „в художествените текстове няма езикови прегради“, мъже, размахващи като знаме факта, че "на Буковски всяка дума му е цинична", някакви абсолютно нетолерантни воини за толерантност към хомосексуалистите, като че ли за това ставаше дума в поста ми. Преди доста години едни гимназисти, израснали с текстовете на днешния народен водач Светльо Хиподила: А-а-ах, А-а-ах... От тебе клиторен оргазъм - ой, ой, от тебе клиторен оргазъм - ой, ой, от мене е анален спазъм - ой, ой, от мене е анален спазъм от тебе клиторен оргазъм Путка незадоволена - ти си... /4 също ми говореха, че всичко е разрешено. Понеже шофьорът на автобуса, с който ни връщаха от зелено училище, заплаши, че ще метне колата от урвата, ако тези от последните седалки не спрат да крещят за путката. Та като ми каза единият, че всичко е разрешено, аз му предложих най-делово: - Тогава защо сега, като се приберем, не вземеш да наебеш майка си? Гимназистът се стъписа, вдърви се и каза сащисано: - Е, госпожо, сега вече прекалихте! Добре, ама нали всичко е позволено? Или не всичко? Или може би дори за феновете на Буковски и Грийнуел има някакви прегради? Някакви табута? Или може би да описваш цедене на курове може, ама да не желаеш да пропагандираш хомосексуализма - не? Феновете на куровете и на казармените вицове забраняват. И защо тогава пишат „кур“ и „хуй“ със звездички? Да не би някъде дълбоко в тях да премигват остатъци от ПРИЛИЧИЕ? Всъщност, исках да поставя въпроса за художествената защитимост на сексуалните сцени, за оправдаността на използваните вулгарни думи... Вместо това се набутах между шамарите на едни живи доказателства, че четенето на художествена литература не е за всеки. Някои по-добре да се ограничат до мръсните вицове във вестникарските притурки.

2 коментара:

  1. о. Георги Георгиев: Е, Ани, може би не от свян някои слагат звездички на думите, а за да заобиколят някакви автоматично действащи търсачки.
    А главната ти тема коя е? Книгата, или реакцията срещу твоите съображения?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Темите са три:
      1. Книгата
      2. Реакциите на хора, които не разбират какво четат
      3. Мистериозното изчезване на поста ми от блог.бг (може бе заради липсващите звездички)

      а сега се появи и четвърта:

      4. Наистина ли трябва винаги да пиша с прости съобщителни изречения, подредени в точки? (Ето че пак не написах такова просто съобщително изречение, но поне е номерирано

      Изтриване