сряда, 1 юли 2015 г.

Цари Мали Град: Браво и малко инфо

Попаднах (буквално попаднах) в Белчин през пролетта на 2012, когато Цари Мали Град беше само поляна с разкопки. Това е догавашният ми пост: http://kolchakova.blog.bg/turizam/2012/04/12/belchin-i-malko-eklektika.938915 Сега отидох със съвсем съзнателното намерение да видя с очите си крепостта. Вече съм се убедила, че нямам ама никакъв вкус и никакво разбиране, но все пак ще си позволя да кажа, че крепостта е възсъздадена (?) с много мярка и с много добри намерения и нежно отношение към посетителите. Мога да кажа само БРАВО и да приключа, но все пак ще пусна малко снимки, за да не съм съвсем безоснователна. Да започнем с пътеката по хълма "Свети Спас". Първият път се качвахме по "стръмната пътека", този път - по "полегатата", но забелязах, че "стръмната" също е направена, така че да приемем, че гледаме едно и също нещо:
На всеки петдесетина метра има пейки за отдих, дори цели заслончета, които са много необходими, въпреки полегатостта на пътеката.
Можехме да се качим с "релсовото съоръжение", но опашката ни обещаваше час чакане, който час употребих в пъхтене и пръхтене, т.е. много по-здравословно. Подобни "фуникульори" и "асансьори" съм виждала в Чили, на хълма "Сант Кристобъл" и във Валпараисо. Най-лявото е у нас:
Между другото, пътуването с него отнема три минути, за разлика от чакането. Съоръжението е бонус към билета за етнографския музей и крепостта (един билет и за двете неща). Т.е. ако искате да се качите, трябва да си купите билет от музея долу, ако ще слизате - или вече трябва да имате билет или да си купите от крепостта. Обаче не ги проверяват. Трябва да се има предвид, че от 12:00 до 13:00 часа съоръжението не работи - това сигурно превръща опашката в гигантска. Повече полезни подробности могат да се прочетат тук: "http://www.carimaligrad.com/bg/content/1/%D0%9A%D0%B0%D0%BA+%D0%B4%D0%B0+%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B5.html "> Хълмът няма нищо общо със спомените ми. Неузнаваем е. Единственото, което не се е променило, е дървото с хралупата:
Разликата е, че когато идвах тук предния път, бяхме само ние, а сега, за да снимам дървото, трябваше да чакам опашка от хора, желаещи да се усмихнат на обектива от дълбините на дупката. Реших да съм изключение и да не се увековеча за пореден път, надничаща като дебела нахилена катерица от възтясното си жилище. Eто още няколко сравнения, като отбелязвам, че може ракурсите да не са същите, защото не съм ги търсила съзнателно, но все пак нещата стават ясни.
LUO6b0bXs1s/VZPkYt3U0YI/AAAAAAAAB3A/6ZmDiHngR-Y/s1600/%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25BC%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B85.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;">
Не са много подредени, но се виждат разни атрактивни съоръжения, поддържани площи и красиви пейзажи. Важно е да отбележа, че освен "стръмната пътека"(1), "полегатата пътека"(3) и "релсовото съоръжение"(2)
има и един лош, черен, по-скоро жълт път (4), който започва от входа за Белчин, вляво, и стига до крепостта. Това е важно, ако с вас пътува човек, който не е добре с краката, а пък му се иска да види и той тази прелест. Иначе не насърчавам катеренето с коли по планините за едното барбекю:
Тази история е малко като онази, дето едни алпинисти се катерили-катерили по непристъпна скала, катерили се и много се гордеели,а като се качили, видели една баба горе да плете чорапи. Имало било и пътека до върха от другата страна на скалите. Та така. Още веднъж БРАВО на Белчин!

Няма коментари:

Публикуване на коментар