петък, 19 юни 2009 г.

Ние с Чили 14

Тъй като тук нещо не става с публикуването, поместила съм го на www.kolchakova.blog.bg

1 коментар:

  1. Тъй като там не съм регистрирана и слава богу, предпочитам да коментирам тук.

    1. Ъмм, онези обувки се казват именно испански ботуши, доколкото съм в течение. Иначе и аз имам редица опити в Шол, някои от тях - попадения, други - не особено. Всъщност моят опит сочи, че обуеш ли обувката, ако ти стиска някъде, по-добре веднага я събувай, няма смисъл да пробваш. Ако не ти стиска никъде, това не значи, че по-нататък няма да ти застиска. Ако случайно ти лепне като ръкавичка на краченцата и изобщо не я усещаш, по-добре да я купиш, без обаче да храниш надежди за дълголетно използване. Тъй като е мека като ръкавичка, се деформира за половин сезон горе-долу. Защото щом си намерил добри обувки, си ги носиш, нали така. Изобщо имам половин гардероб с обувки в кутии, повечето от тях дори необувани и никоганямадабъдатобувани. Това просто така, крик души - узнаю брата Колю.

    2. Е, доколкото виждам от твоите снимки, и в Чили се понамирват задници и/или предници, макар и силно стилизирани, макар и не в такова количество, както у нас. Друг е въпросът кое е за предпочитане - в главата ти да има само задници или само остри метални пръчки, огънати в причудливи конфигурации. :-) Не съм защитник на триизмерните изображения на телесната долница де, не ме разбирай погрешно; просто имам особено специално отношение към модерната скулптура.

    3. Тя критиката по принцип е невъзможна, ако поставим като необходимо условие за нея познаването на критикуваното явление. Каквото също е невъзможно, независимо дали си чужденец или жител на съответното място примерно. Много ли си познаваме Българията, нейната история, народопсихологията и т.н.? Ами! Светът всъщност е пълен с хора, които се изказват компетентно едни за други, без нищичко да разбират. Защо да не го правим и ние? От свое собствено име. Ще приветствам обаче да ми я дадеш тази книга да я прочета, хм, да.

    4. Виното, което ви е взел злият кльощавеняк, е трябвало да си го изпиете пред него - колко му е 250 грама бутилчица, надали е била по-голяма. Хоть мелочь, а приятно.

    ОтговорИзтриване