вторник, 17 май 2011 г.
Позитивен пост - 3 (Белоградчик)
http://kolchakova.blog.bg/turizam/2011/05/17/pozitiven-post-3-belogradchik.748904
наистина важното
Тия дни медиите ни засипват с подробни репортажи за мерките, които взима МОМН за да предотврати изтичането на информация за матурата по български език и литература. Хипер-програма за генериране на теста, дванайсет милиона въпроса, комисии, кодове, шифри, камери, начини за неутрализиране на средства за подсказване (показват се събрани на куп джиесеми и иззети микро-микрофончета)... Тази информация се снася на фона на кадри от предишни матури, кадето по лицата на учениците следва да прочетем, че за тях Ал Кайда с всичките й Ладеновци и Зуахирита е едното нищо пред възможностите на българския ученик да разбие системите и да препише на изпита. И така, пред охранителни камери и зорки погледи, като в един Алкатрас, учениците сядат да пишат есе (!) по Далчев. Колко предразполагащо! Колко истинско! И колко са доволни МОМНчовците, че са пресекли намеренията на младите престъпници. Бравус! Със сигурност някъде може да се намери и колко пари ни струва тази спасителна за българското образование акция. Да ги бяхте дали тези пари за образование! Да си бяхте хвърлили усилията и софтуера за (с извинение за израза) реформи в образованието. И сега да ви открехна: масата от тези ученици са преписвали дванайсет години. Масата от тези ученици дванайсет години са се споразумявали с учителите - никой никого не закача и всички вървят напред, едните - към следващия клас, другите - към следващата заплата. И сега оценките ще се нагласяват според резултатите. Пак всички да са доволни. "Бег на месте опрщепримиря-ю-щий!"
И като капак - по КАНАЛ 1 ми се появяват Марта Вачкова и Джеки Стоев за да оповестят гордо, че нито са чели "Косачи", нито "Дядо Йоцо гледа", още по-малко пък Пенчо Славейков ("пейзажната лирика ми е смърт!"), ама на, пак са станали важни хора. И да завършат появата си с репликата (подкрепена от щастливата водеща), че, мили деца, "в живота има много-много по-важни неща". Само не остана време да ни ги посочат. Така и така никой няма идея за българщина и духовност, поне да има идея от наистина важното.
И като капак - по КАНАЛ 1 ми се появяват Марта Вачкова и Джеки Стоев за да оповестят гордо, че нито са чели "Косачи", нито "Дядо Йоцо гледа", още по-малко пък Пенчо Славейков ("пейзажната лирика ми е смърт!"), ама на, пак са станали важни хора. И да завършат появата си с репликата (подкрепена от щастливата водеща), че, мили деца, "в живота има много-много по-важни неща". Само не остана време да ни ги посочат. Така и така никой няма идея за българщина и духовност, поне да има идея от наистина важното.
понеделник, 16 май 2011 г.
вторник, 10 май 2011 г.
Притеснения
Дали пък няма да ни приседне
от толкоз бетон с изолации?
Дали пък няма да се изприщим
от подови отопления?
Да изгубят мъжете потентност
от лимузини и грации?
Да ни се напукат петичките
от мултимедийни приложения?
Ай-фоните, ай-подите и блу берито -
всичко ни е в тъч-скрийнове,
във версачета сме се барнали,
климатици сме си провесили,
въобще даже и не вечеряме
ако нямаме синьо сирене,
а пък лятото разтоварваме
по Бермуди и Сулавесита.
Ами като се изтипосаме
до един все на първа линия
и на всеки са двеста квадратите -
кеф ти в Дюните, кеф ти в Редута,
да не вземе да стане най-лошото,
да се разтури тая идилия:
една сутрин да се окаже, че
няма друго какво да си купим.
от толкоз бетон с изолации?
Дали пък няма да се изприщим
от подови отопления?
Да изгубят мъжете потентност
от лимузини и грации?
Да ни се напукат петичките
от мултимедийни приложения?
Ай-фоните, ай-подите и блу берито -
всичко ни е в тъч-скрийнове,
във версачета сме се барнали,
климатици сме си провесили,
въобще даже и не вечеряме
ако нямаме синьо сирене,
а пък лятото разтоварваме
по Бермуди и Сулавесита.
Ами като се изтипосаме
до един все на първа линия
и на всеки са двеста квадратите -
кеф ти в Дюните, кеф ти в Редута,
да не вземе да стане най-лошото,
да се разтури тая идилия:
една сутрин да се окаже, че
няма друго какво да си купим.
вторник, 26 април 2011 г.
Няма Великден за Лора Крумова!
Неделя беше Великден. Христос воскресе!
Навръх Великден се оказах в една стая с включен телевизор. А на телевизора Лора Крумова. Щастлива да ни представи една фолкпевачка, еволюирала до адвокатка. Певачката била много известна през деветдесетте, разбрахме. Уведоми ни матроноподобната жена, че пяла на всякакви мутри и мафиотски босове и че количествата пари, които изкарвала на вечер, после не можела да ги преброи. Как се радваше Лора Крумова на щастието й. Десет минути слушахме изречения, наситени с "пари", "печелене" и "броене" и гледахме щастливи усмивки. После пак щастливи усмивки, защото тия мутри, дето им била пяла, и станали и клиенти на новоизлюпената адвокатка. Как да не пърха от умиление човек.
Адски вървежен репортаж! Просто Крумова изби рибата!
А беше Великден. И ми се въртяха едни старомодни, изкопаеми, жалки и смешни мисли, като от някакво вкаменено минало:
Крумова, ти нарочно ли легитимираш една безнравствена жена? Съзнаваш ли, че казваш на безбройните немислещи зрители на предаването си: няма нищо лошо в това да пееш на убийци и престъпници, завладели държавата ни, превърнали живота ни в ад, да ти тъпчат в сутиена кървави пари, които ти дори да не можеш да преброиш (те много хора не могат - защото ги нямат, откраднати са им), после да еволюираш до адвокатка и да защитаваш същите тези изроди, сто процента добре да ги защитаваш, като знаем и съдилищата ни какви са. Да ми се хилите от екрана навръх Великден такива едни щастливи, успели и по никакъв начин ненаказани за пълната липса на представи за добро и зло в себе си.
Сега моето любимо изкопаемо ще изплува от дълбините на вселената и ще рече, че милион пъти ми е казвало да не гледам телевизия. Аз пък ще му река, че в чужда къща не мога да кажа: "Изгасете телевизора", първо. И второ - от това, че аз няма да ги гледам, тези изродщини не спират да съществуват. За съжаление и потрес.
Христос воскресе, прочее!
Навръх Великден се оказах в една стая с включен телевизор. А на телевизора Лора Крумова. Щастлива да ни представи една фолкпевачка, еволюирала до адвокатка. Певачката била много известна през деветдесетте, разбрахме. Уведоми ни матроноподобната жена, че пяла на всякакви мутри и мафиотски босове и че количествата пари, които изкарвала на вечер, после не можела да ги преброи. Как се радваше Лора Крумова на щастието й. Десет минути слушахме изречения, наситени с "пари", "печелене" и "броене" и гледахме щастливи усмивки. После пак щастливи усмивки, защото тия мутри, дето им била пяла, и станали и клиенти на новоизлюпената адвокатка. Как да не пърха от умиление човек.
Адски вървежен репортаж! Просто Крумова изби рибата!
А беше Великден. И ми се въртяха едни старомодни, изкопаеми, жалки и смешни мисли, като от някакво вкаменено минало:
Крумова, ти нарочно ли легитимираш една безнравствена жена? Съзнаваш ли, че казваш на безбройните немислещи зрители на предаването си: няма нищо лошо в това да пееш на убийци и престъпници, завладели държавата ни, превърнали живота ни в ад, да ти тъпчат в сутиена кървави пари, които ти дори да не можеш да преброиш (те много хора не могат - защото ги нямат, откраднати са им), после да еволюираш до адвокатка и да защитаваш същите тези изроди, сто процента добре да ги защитаваш, като знаем и съдилищата ни какви са. Да ми се хилите от екрана навръх Великден такива едни щастливи, успели и по никакъв начин ненаказани за пълната липса на представи за добро и зло в себе си.
Сега моето любимо изкопаемо ще изплува от дълбините на вселената и ще рече, че милион пъти ми е казвало да не гледам телевизия. Аз пък ще му река, че в чужда къща не мога да кажа: "Изгасете телевизора", първо. И второ - от това, че аз няма да ги гледам, тези изродщини не спират да съществуват. За съжаление и потрес.
Христос воскресе, прочее!
Хем знам, че ме лъжеш, и пак ми е хубаво.
* * *
Хем знам, че ме лъжеш, и пак ми е хубаво.
Мисля, че още и ти сам си вярваш.
После ще хукнеш след някоя не непременно загубена,
но осемнайсетгодишна и весела – да купонясваш.
Споко, човеко, отглеждала съм котараци,
та няма да ми е баш за пръв път.
Природозаконно е като се уплашиш,
да поискаш да бъдеш млад, млад, чак безсмъртен.
Пък аз, каквато съм умислено-скучна,
ще взема навярно да отглеждам цветя навън.
Те цъфтят и умират без да се тръшкат,
че имало смърт и тя ги засягала.
Хем знам, че ме лъжеш, и пак ми е хубаво.
Мисля, че още и ти сам си вярваш.
После ще хукнеш след някоя не непременно загубена,
но осемнайсетгодишна и весела – да купонясваш.
Споко, човеко, отглеждала съм котараци,
та няма да ми е баш за пръв път.
Природозаконно е като се уплашиш,
да поискаш да бъдеш млад, млад, чак безсмъртен.
Пък аз, каквато съм умислено-скучна,
ще взема навярно да отглеждам цветя навън.
Те цъфтят и умират без да се тръшкат,
че имало смърт и тя ги засягала.
Абонамент за:
Публикации (Atom)