вторник, 26 април 2011 г.

Хем знам, че ме лъжеш, и пак ми е хубаво.

* * *

Хем знам, че ме лъжеш, и пак ми е хубаво.

Мисля, че още и ти сам си вярваш.

После ще хукнеш след някоя не непременно загубена,

но осемнайсетгодишна и весела – да купонясваш.



Споко, човеко, отглеждала съм котараци,

та няма да ми е баш за пръв път.

Природозаконно е като се уплашиш,

да поискаш да бъдеш млад, млад, чак безсмъртен.



Пък аз, каквато съм умислено-скучна,

ще взема навярно да отглеждам цветя навън.

Те цъфтят и умират без да се тръшкат,

че имало смърт и тя ги засягала.

8 коментара:

  1. "Те цъфтят и умират без да се тръшкат" - това е супер яко!

    ОтговорИзтриване
  2. Ти винаги намираш някакви най-необаквани неща за супер яки :)

    ОтговорИзтриване
  3. "неочаквани" се досещам по логика, гледайки клавиатурата, но са възможни още няколко тълкувания, така че няма как да съм сигурен.

    ОтговорИзтриване
  4. примерно "неопиквани"? "необарвани"? "неолеквани"? :-)) сори за спама, но словесното предизвикателство си го бива. Кой ще отгатне още?

    ОтговорИзтриване
  5. Аз. НеоЧаквани.Всъщност, Мирко отгатна. Жалко.

    ОтговорИзтриване
  6. Много тихичко ще ти пошушна, че аз го отгатнах още от самото начало. Просто исках да предложа малка игричка с близкозвучие. Не се получи, сори.

    ОтговорИзтриване
  7. Их! Аз пък не се сетих, начи... Въх къква съм... Начи...

    ОтговорИзтриване